Уморени от мрачни зимни дни и студ, хората очакват с нетърпение пристигането на пролетта. И сега в календара е дългоочакваният март, първият месец от сезона на размразяването, но времето се променя само леко и малко по малко.
С охота човек трябва да се чуди защо пролетта идва толкова късно. Не пасва за 3 месеца и минава бързо, а лятото и есента се оказват дълги. Този въпрос е актуален за мнозина и учените са готови да дадат изчерпателен отговор на него.
Календарен сезон и слънчева еклиптика
Сезоните се променят според движението на слънцето в небето и пълният му годишен път се нарича еклиптик. Еклиптиката е разделена на 4 сектора, всеки по 90 градуса. Времето, през което слънцето преминава през определен сектор, и е времето на годината, календар 3 месеца. Такава хармонична система обаче може да се наблюдава само на хартия. Всъщност сезоните нямат еднаква продължителност. Всъщност, през всяка година, скоростта на движение на нашата планета в нейната орбита не е равна.
Максималната близост до Слънцето и следователно най-високата скорост на движение се регистрира на 2 януари. Ето защо в Северното полукълбо може да се наблюдава най-кратката есен и зима. В същото време лятото и есента са най-дълги. Съответно в Южното полукълбо тук ситуацията е точно противоположна лятото и есента са по-къси от зимата и пролетта.
В календара всеки от сезоните има свои собствени граници. Практическата ситуация обаче ги измества донякъде, както и пиковете на сезоните. И така, в Северното полукълбо температурният максимум за сезона пада не през юли, както би било логично, а в началото на август. Минималните стойности на температурата падат в края на януари.
Заслужава да се отбележи влиянието на атмосферата, което забавя температурните инверсии. След преминаване на лятното слънцестоене планетата започва да получава все по-малко топлина и светлина всеки ден. Загрятата повърхност обаче се отдава на натрупаната топлина, топлинното излъчване се отразява от повърхността. Атмосферата предотвратява бързото охлаждане, поддържа температурата и затова известно охлаждане започва да се наблюдава едва до август. Охлаждането става бавно.
Същото се отнася и за периода на зимното слънцестоене - незабавно затопляне, след като не се случва нито поради атмосферата, както и сняг на повърхността на планетата, общи ниски температури. Затоплянето се забавя за известно време и също става бавно.
Други фактори, които влияят на температурите и промяната на сезоните
Имайки предвид фактори, които могат да забавят настъпването на пролетта още повече или обратно, да ускорят настъпването му, трябва да се има предвид, че слънчевата активност не винаги е една и съща. Както знаете, светилото "живее" в 12-годишни цикли, в рамките на които се наблюдава собственият спад на активността и подемът му. Също така, увеличението или намаляването на активността може да бъде спонтанно.При ниска активност на топлина и светлина се генерира по-малко, което може да повлияе на времето и скоростта на промяна на сезоните.
Интересен факт: колкото повече петна са на слънцето, толкова по-активно е и толкова повече топлина и светлина излъчва. Когато няма петна, активността се записва ниска.
Времето на планетата може да се формира поради други фактори, малки климатични промени се случват постоянно. И така, само преди няколко века дойдоха такива настинки, които замразиха Средиземно море, но днес това не се случва. Различните местни аномалии от времето също могат да доближат или забавят времето на пролетта.
Така пролетта идва по-късно от календарната стойност поради факта, че сезоните нямат равна продължителност. Зимата и пролетта в Северното полукълбо са по-къси от есента и лятото. Освен това различни външни фактори могат да удължат времето на студеното време или да ускорят настъпването на пролетта.