Екип от американски учени, използвайки всички съвременни изследователски методи, изясни стойността на стойността на Хъбъл. По този начин тя откри, че Вселената не се разширява толкова бързо, колкото е предвидено.

В началото на миналия век американският учен Едвин Хъбъл предложи концепцията за разширяване на Космоса. Той беше първият в света, който заключи, че тя се състои от много галактики и че разстоянието между тях се увеличава. Последвалите изчисления на астронома показаха, че скоростта на отстраняване на галактиките е пропорционална на тяхното разстояние. Това също означава, че те трябва да се разширяват по-бързо.

Първоначално е получено разширението - 500 км в секунда, въз основа на разстоянието в мегапарсек, т.е. 3.26 милиона светлинни години или невъобразими 30 килонтилионни километра (квинтилионът е единица с 18 нули). Интересното е, че галактиката, която се намира на два мегапарсека от нашата планета, се разширява 2 пъти по-бързо от галактиката, отстранена на разстояние един мегапарсек.

Астрономите използват разнообразно оборудване, което може да актуализира показателите на Хъбъл. Най-надеждната стойност на скоростта на разширяване на пространството до ден днешен е 74 километра в секунда на милион парсекса.

Суперновите превозни средства, използвани в космическата обсерватория Планк, промениха точността на астрономическите наблюдения и усъвършенстваха тази константа.Тя се различава от първоначалния индикатор с повече от 7 пъти. Според съвременните наблюдения тя е 67,5 километра в секунда на мегапарсек.

Това стана възможно чрез сравняване на най-новата информация, получена от космическата гама на телескопа Fermi. Той показа затихване на радиацията, излъчвана от звезди. Промяната в тази стойност беше причината за преразглеждане на скоростта на отстраняване на обекти във Вселената.

Прави впечатление, че гама лъчите се излъчват от всички звезди, но особено активно от квазари. Това са най-ярките обекти на наблюдаваната част на Вселената. Тяхната структурна особеност: това е активното ядро ​​на галактиката в началния етап на нейното развитие, където огромна черна дупка поглъща веществото, което я заобикаля. В резултат квазарът буквално изтласква огромно количество гама радиация.

Когато тези лъчи достигнат до нашата планета, те взаимодействат с фотони, произхождащи от Слънцето. Скоростта на сблъсъка им зависи от изминатото разстояние от гама лъчи. Тази стойност зависи от скоростта, с която се разширяват всички галактики във Вселената. Чрез математическите изчисления учените успяха да открият актуализираната стойност на константата на Хъбъл.

Вероятно в бъдеще с развитието на методите на астрономическите изследвания учените ще могат да постигнат още по-голяма точност при изчисляването на константата на Хъбъл. Но дори актуализираната скорост изглежда впечатляваща за нас, жителите на Земята. Развитието на астрономията в бъдеще ще помогне да се разгадаят тайните на зараждането на Вселената.