![](http://nationalgreenhighway.org/img/kipm-2020/1795/image_h2CpnEVc6LicGDjoHkg90hKf.jpg)
Огромен брой бактерии, обитаващи морските утаечни отлагания, имат способността да изолират молекули, които могат да стимулират растежа на облаците, както и да охладят климата.
Всеки, който поне веднъж е бил в морето, никога няма да забрави неговата невероятна и неповторима миризма. Появата му стана възможна поради наличието във вода на толкова важен елемент като диметил сулфхидрид (VMS), което е резултат от метаболизма на водните обитатели. Образуването на молекулите на този елемент е пряко свързано с разграждането на диметил сулфонопропионат, което води до реакцията на морския живот до нивото на осмотичното налягане. В резултат на това се появява слаб мирис на морска вода, който помага да се привлекат представители на животинския свят към планктон.
Невероятна способност на диметил сулфхидрида е способността му да окислява по време на контакт с въздух. В резултат се образуват молекули, които при взаимодействие с вълни и вятър преминават в аерозол. Микроскопичните частици на молекулите са център на кондензация, които допринасят за процеса на образуване на облак и по-ниска температура на атмосферата.
Учените са уверени, че хората не оценяват напълно влиянието на тези молекули върху формирането на климата на планетата.Те написаха подробно за това в статия на известна френска публикация. Този процес описва образуването на диметил сулфхидрид само от производители като планктонови водорасли. Те са способни да произвеждат до 6, 6 милиарда тона такива уникални молекули през цялата година.
Има и информация, че бактериите, които живеят в утаечна скала, могат да бъдат производител на такива молекули. Според резултатите от проучвания, проведени от учени, е установено, че в утаените скали има хиляди пъти повече такива молекули, отколкото във водата на морето или океана.
Биолозите са убедени, че всеки грам утаечна скала може да съдържа до милиард бактерии със способността да синтезира диметил сулфхидрид. Това може да означава, че възможността за синтез на молекули се подценява хиляда пъти, а с нея и възможността за тяхното влияние върху формирането на климата на Земята.