Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Разликата се дължи на възможното падане на астероид, на който никога не е било предопределено да се превърне в пълноценна планета.
Юпитер, подобно на Земята, има голямо магнитно поле. Образува се поради смесване на основния материал. Освен това учените не са успели да получат проба от веществото на земното ядро. Независимо от това, изследването на магнитното поле на Юпитер даде възможност да се предположат структурни особености на дълбоките обекти на това небесно тяло.
Сондата Juno, разположена в орбитата на планетата, показа, че ядрото й се състои от тежки метали. Освен това той достига размерите си с половината радиус на гиганта.
Съществуващите идеи за естеството на юпитерийското ядро предполагат, че то трябва да се състои от минерали и камъни и да има малки размери. Последните проучвания показват, че в тази област на планетата царят високи температури и огромно налягане. Такива условия са трудни за моделиране в лабораторна среда.
Астрономите публикуват статия в списанието Nature, която твърди, че еволюцията на Юпитер е била нарушена от космическа катастрофа. Възниква в ранните етапи от формирането на небесно тяло. Само огромна катастрофа в космически мащаб може да обясни как газов гигант може да се „насити“ с тежки химически елементи. Това можеше да стане от извънземно космическо тяло, което се сблъска с и се сля с ранен Юпитер.Така се роди огромно ядро. Обект, който се сблъска с Юпитер, теоретично може да има маса 10 пъти по-голяма от масата на Земята.
Изчисленията на учените показват, че скалното ядро на ранния Юпитер е имало само 15 процента от радиуса си. Обектът, като удари планетата, донесе огромни порции тежки химически елементи. Те бързо стигнаха до основните райони. Поради това той се е увеличил драстично като размер. Математическите модели показват, че в това състояние може да съществува поне 4 милиарда години.
Възможно е в бъдеще соните, изпратени от Земята до Юпитер, да помогнат за разгадаването на мистерията на нейното ядро. Същите изследвания ще приближат учените до отговора какво вещество всъщност се намира от недрата на земното ядро и дали може да бъде извлечено до повърхността на нашата синя планета.