Ако погледнете две високи сгради, разположени една до друга или две идентични фотографии на кулата, може да изглежда, че сградите са разположени не паралелно една на друга, а под ъгъл. Дори ако човек разбере, че сградите са разположени еднакво спрямо земята, мозъкът ще нарисува изображение пред себе си, когато са наклонени една спрямо друга. Това явление се нарича „илюзия за наклонена кула“. Но защо възниква?
Откриване на феномена
Въпреки факта, че човечеството наблюдава Наклонената Пиза кула от почти хилядолетие, удивлявайки се на необичайния си дизайн, интересът към това чудо не избледнява. Тази сграда намери своето приложение в научната област.
Интересен факт: Първоначално се смяташе, че наклонът на Наклонената кула в Пиза е създаден ръчно от строители. Но наскоро бе възможно да се установи, че той се появява поради неправилни изчисления при планирането на проекта. Основата беше положена в мека почва, поради което кулата се огъна по време на строителството на третия етаж.
През 2007 г. учени от университета Макгил направиха необичайно откритие. Те поставиха две еднакви снимки на наклонената кула в Пиза един до друг и с изненада установиха, че визуално сградите не са успоредни една на друга, а са разположени под ъгъл.
Това явление беше наречено „илюзия за наклонена кула“ и спечели годишния конкурс „Най-добра оптична илюзия“. Учените обаче не спряха дотук и започнаха да търсят причината за появата на илюзията.
Визуална система
За да разберете защо човешкото око вижда съседни еднакви кули под различни ъгли, първо трябва да въведете концепцията за „визуална система“. Всъщност той е отговорен за зрението на живо същество и представлява съвкупност от очи, нервни структури, мускули, кръвоносни съдове и други елементи в тялото, използвани за предаване на сигнали до мозъка с цел формиране на изображение.
Визуалната система има и много важна функция: тя отговаря за позиционирането на обекти в пространството. Когато светлината навлиза в стаята, лъчите й взаимодействат по всякакъв начин със стените и предметите: те се поглъщат, отразяват се в пространството под различни ъгли. Отразената светлина прониква в човешкото око, взаимодейства с пръчки и кухини, разположени в ретината. Те са като сензори, предаващи сигнали в мозъка, който формира изображението, човек вижда картина наоколо.
Въпреки това, освен че мозъкът черпи пространство, той позиционира и всеки обект в него. Ето защо човек може да прецени приблизителното разстояние до дадено нещо, да разбере как се намира спрямо другите и т.н. Ако зрителната система не изпълняваше тази функция, окото щеше да види всичко в двуизмерно пространство и концепцията за обема на нещата не би била позната на хората.
Перспектива
Когато човек види две еднакви снимки на кула, визуалната система автоматично се опитва да определи техния размер и положение в пространството. И тук перспективата влиза в игра. Това е изкривяване на формата на обектите, като се вземат предвид ъгълът на гледане и разстоянието.Класически пример за перспектива са успоредни релси, които се сближават на хоризонта в една точка. И ако човек погледне надолу на висока кула, ще изглежда, че горната й част е по-тясна от долната. На подсъзнателно ниво обаче мозъкът се опитва да изправи това възприятие и човек вижда нормалния дисплей на кулата в пространството.
Но ако поставите две еднакви фотографии пред човек с високи сгради, мозъкът ще коригира само едно изображение, определяйки неговата перспектива. Втората автоматично ще бъде възприета от проекцията на първата снимка, поради което изглежда, че е разположена под ъгъл. Важно е да се отбележи, че за появата на илюзия снимката трябва да бъде направена в долната част на кулата, на близко разстояние.
Илюзията за наклонена кула възниква поради особеностите на визуалната система и перспектива. Когато човек погледне висока сграда отдолу, се появява перспектива: горната част изглежда по-тясна от основата. Мозъкът се опитва да изглади това усещане чрез регулиране на конструктивните линии. Ако обаче поставите точно копие на сградата до нея, тя ще бъде възприета като проекция и съзнанието няма да регулира нейните граници. Така за човек една сграда ще бъде приспособена, втората - не, поради което се появяват под различни ъгли.