Необичайни материали с цвят на дъгата бяха открити в стомаха на тардигради.Той беше открит от един от биолозите, като изследваше животното под микроскоп.
Рафаел Мартин-Ледо се занимава с биологични изследвания. Изследвайки миниатюрен безгръбначен организъм, наречен тардигради под микроскоп, ученият видял в стомаха си красиви кристали с различни нюанси. Трябва да се отбележи, че размерът на тялото на тардиградите е толкова малък, че е почти невъзможно да ги разгледаме подробно. Организъм с дължина само няколкостотин микрометра отдавна е известен на науката.
Тардиградите са в състояние да попаднат в анабиотичен сън в продължение на няколко години, а след завършването му лесно се събуждат и продължават активна работа. В допълнение, тези представители на безгръбначни животни са много издръжливи. Те остават жизнеспособни за един час във вряща вода и около 24 месеца в студени условия, с температурни показатели на течен азот.
Сега изследователят Рафаел Мартин-Ледо все още не може да отговори на въпроса какъв вид многоцветни кристали са вътре в изследваните тардигради. Предвижда се да се проведе цялостно изследване на микроскопичния организъм, но засега учените могат да правят само предположения за произхода и структурата на лъскавите камъни. Същият Мартин-Ледо твърди, че откритите вещества може да са парчета арагонит.Този минерал е в основата на устните органи на микроорганизма.
Два остри елемента помагат на животните да „хапят“ през черупката на водораслите, плътта от която се хранят, и най-обикновените. Жизненият цикъл на тардиградите се състои от няколко етапа. Един от тях е етапът на освобождаване от стари органи, включително твърди елементи, разположени в устната кухина.
Според Мартин-Ледо светещите кристали в стомаха на тардиградите се поглъщат зъбни елементи. Ученият вярва, че по време на следващата разтопка безгръбначно животно случайно е погълнало челюстите си. В същото време изследователят отрича факта, че тардиградите биха могли да изядат своя роднина. Той казва, че тези микроорганизми не са склонни да се хранят един с друг. Те приемат храна чрез изсмукване на хранителни вещества от водорасли и други водни култури.
Молекулярният биолог Казухару Аракава се позовава на предположението на своя колега с доста скептицизъм. Според него бавно движещият се хранителен апарат напълно не е предназначен за поглъщане на хитин и арагонит. В процеса на разтопяване микроорганизмът изхвърля челюстта не навътре, а навън. Ако дори предположим, че арагонитът свети в стомаха на тардиградите, тогава той изобщо не е стигнал там заради поглъщането на челюстите. Най-вероятно тялото ги е погълнало заедно с водораслите, с които се хранят.